Trying to fly...

В петък (1999-08-06) се върнах от планина и още не съм се оправил. Целият съм изгорял, обелих си носа вече два пъти. Това японското слънце си е жив ужас, явно ще трябва да си нося нещо против изгаряне вече.

На всичкото отгоре в понеделник паднах в една ледена цепнатина и си ударих много яко крака. Слизахме по 60-70 градуса наклонена пряспа и аз се подхлъзнах (без котки). На 5-6 метра по-надолу пряспата (разбирай добре фирнован сняг/лед) свърши и след като прелетях 3-4 метра се приземих на отсрещтната пряспа. Не успях да се спра защото носих не пикел а "ice-tool" с по-къса дръжка и клюн под остър ъгъл (с него катерих в същата тази дупка един снежно-леден надвес). Бая страшничко си беше да гледам как остават още 3-2-1-0 метра до края, но успях в последния момент да се отблъсна от ръба и да падна на ръце/крака и да се спра веднага на отсрещната страна (всичко това с десетина килограмова раница на гърба в пълна зимна екипировка заради леденото катерене преди това). Изпълзах до ръба и тогава разбрах какво е шок - студена пот, сънливост и т.н. Партньора ми явно също доста се беше уплашил. След малка почивка, седейки и лежейки се извлачих докъдето може (400 метра денивелация) и от там на самоход до базовия лагер.

Най-кофти беше, че заради падането ми не можахме да отидем на дългия маршрут (15 въжета), а вместо това следващия ден всички почиваха. По-следващия другите ходиха до върха по туристическия маршрут, а аз пак се мотах из лагера търсейки си сянка от силното слънце. В четвъртък слязохме, аз с помощта на две щеки (шест часа ужасен терен - камъни и сипеи) и след много часове с влак и ферибот и пак влак в петък вечер се прибрах. Междувременно си забравих каската на една гара, та се връщах. Добре, че съм в Япония иначе ако беше в България например съм сигурен, че за час и половина 100% щеше да е изчезнала...

В събота половин ден прах и суших дрехи, а днес ще трябва да си приведа стаята в ред за учене.

Ходих и на лекар за крака. От регистратурата ме пратиха директно на рентген, удариха ми две снимки, които след по-малко от 5 минути бяха готови (!!!), но доктора каза че кокалите и ставите са ми напълно здрави, даже не искаше да повярва като му казах откъде съм прелетял ;-) Опита се да ми даде разни болкоуспокояващи, но аз отказах, и той пак остана учуден. Днес ходих пак на контролен преглед и казаха след една седмица ще съм наред.

Няма и три дена да са минали откак ми казаха че ще се оправя... Сутринта си погледнах крака: целият беше посинял от насъбрана кръв. Веднага в болницата! След много одумки че ще боли, че трябва без упойка и така нататък ми направиха дренаж (почти половин литър, не е шега) и ме пуснаха. Дори май пари не ми взеха много (гузни ли, не знам). Сестрата дето ме изпрати до вратата направо щеще да падне като ме видя да се качвам на колелото си спряно пред болницата... :-) Вече ще се оправя...

Минаха повече от две години... Да чукна на дърво проблеми и усложнения не са се появили до сега!

Опит за летене